Начало » Фотоволтаиците в България и влиятелните хора зад тях

Фотоволтаиците в България и влиятелните хора зад тях

През периода на икономическия преход в България, множество хора се обогатиха чрез съмнителни схеми. Първо, през началото на 90-те години, се появиха частни банки, в които политическата класа имаше активно участие. Тези банки постепенно фалираха и стотици хиляди вложители станаха жертва на тези фалити. Забележително е, че никой не беше привлечен към съдебна отговорност и не беше затворен.

След това дойде периодът на приватизация на социалистическата индустрия, често описвана като „бандитска“. Бизнесмени като Николай Банев, с активното участие на министри и депутати, придобиха ключови активи и ги използваха по съмнителни начини. Пак, никой не понася отговорност пред съда.Съществуват и легенди за кражби на евросубсидии, но дори и в тези случаи, отговорните хора избегнаха наказание.

Борис КРУМОВ

През управлението на различни правителства, като това на царя и Станишев, земните заменки станаха източник на обогатяване за мнозина, като това често се случваше за сметка на обществото. Огромни земи бяха обединявани и оценявани на ниски цени, след което бяха придобивани от влиятелни личности и след това заменяни с желателни господствени земи в близост до морето или в планините.

През последните десетилетия се развива нова потенциално проблематична ситуация, която може да засегне обществото, особено хората в малките населени места. Инвеститори имат големи проекти за поставяне на фотоволтаични паркове на стойности от милиарди в българската провинция. Много от тези проекти вече са реализирани, но се очаква бумът да продължи. Заинтересованите лица желаят да наемат общински земи, за да изградят фотоволтаични паркове, които се субсидират от държавата и имат сигурни договори за продажба на произведената електроенергия на предпочитателни цени, значително по-високи от тези на традиционните енергийни източници като термоелектроцентрали и атомни електроцентрали. Това обаче води до увеличени сметки за електроенергия за българските потребители. Хората, които живеят в зоните на фотоволтаичните проекти, все повече се обединяват и се противопоставят на този процес.

Също така, през 2012 и 2013 година, бумът на фотоволтаичните инсталации, свързани към електрическата мрежа, породи протести поради нарастването на цената на електроенергията. През последните няколко месеца, наблюдаваме нова вълна от инсталации и присъединяването на все по-големи централи към електрическата мрежа.

Важно е да се отбележи, че големите играчи в този бизнес често са политици, които имат предварителна информация за развитието на събитията в този сектор, тъй като те самите определят правилата. Това също включва и близки олигарси, които са свързани с тях.

Иво Прокопиев

Много богати индивиди и семейства са извлекли големи печалби от инвестиции в сектора на фотоволтаичните инсталации. Сред тях се открояват имена като Гинка Върбакова, която изразяваше интерес към придобиването на ЧЕЗ. Братята Кирил и Георги Домусчиеви, известни милиардери. Също така, синът на депутата Джевдет Чакъров е сред лицата, които са успели да извлекат печалби от този сектор. Висши членове на бизнес империята на „каолиновия крал“ Иво Прокопиев също са сред печелившите. Освен тях, има и други, роднини на бивши министри, народни представители и бивши държавни чиновници, които са се обогатили чрез инвестиции във фотоволтаични проекти. Съобщава се, че много от инвеститорите се крият зад офшорски компании и лица, но въпреки това в обществеността се знае за тяхната свързаност с този бизнес.

В последните месеци, броят на огромните фотоволтаични централи, свързани с енергийната система, значително нараства. Например, една от тях е изградена в Ловеч на територията на бившия завод „Балкан“. Първоначално се планираше строежът на завод за електрически автомобили на този участък, като беше обявено, че би било създадено над 1000 работни места. Обаче по-късно стана известно, че съдружници в инвестицията ще бъдат фирмата на братя Домусчиеви, които притежават терена, и германски стартъп.

Братя Домусчиеви

Днес, съпредседателят на „Продължаваме промяната“ не предоставя ясно обяснение по въпроса за обещанията за нов завод и електромобили, които се оказват лъжливи. Вместо това, на територията на стария завод в Ловеч вече е изградена петата по големина фотоволтаична централа в България, с мощност от 106,2 мегавата (MWT). Тази централа беше свързана към електропреносната мрежа през май тази година и вече генерира приходи за собствениците си.

Фирмата инвеститор, „Фотоволтаична централа – Ловеч“ ЕООД, притежава капитал в размер на 168 милиона лева и е собственост на „Бул инвест груп 2009“ АД. Въпреки че в регистъра на собственост се вписват служители на Домусчиеви като действителни собственици, финансирането на инвестицията идва директно от фирмата на братята. Централата вече разполага с лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Освен това, близки лица до ГЕРБ и ПП на братя Домусчиеви се появяват и в списъка на най-големите фотоволтаични инсталации с още две централи, изградени в Пещера и Разград. Тези инсталации са предназначени за нуждите на химически предприятия, притежавани от братята, но излишната произведена електроенергия може да бъде продавана и на свободния енергиен пазар.

Гинка Върбакова

Друг важен инвеститор в соларни паркове в България е Гинка Върбакова, която стана известна през 2018 година, когато фирмата й беше одобрена от ЧЕЗ за придобиването на техния бизнес в страната. Въпреки този одобрен договор, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря сделката след шумен скандал, и останаха съмнения за задкулисни договорки, които продължават да вълнуват обществото. Въпреки прекратяването на сделката, Гинка Върбакова продължи да инвестира в енергийния сектор, като наложи втората по големина фотоволтаична централа в България през септември 2021 година. Тази централа се намира в село Априлци, област Пазарджик, и има мощност от 183,8 мегавата (MWT), с инвестиция от 120 милиона лева.

Третата по големина фотоволтаична централа е на фирмата „Белозем Солар Парк 3“ в село Крайници близо до Дупница. Собствениците на този проект са Иван Кръстев и Сами Чакъров, като Сами Чакъров има по-голям дял в бизнеса. Той е син на депутата от ДПС Джевдет Чакъров, който беше и министър на околната среда в Тройната коалиция. Сами Чакъров е съсобственик и на много по-малки соларни паркове и се фокусира основно в тази индустрия. Най-новата му инвестиция е фотоволтаичната централа в село Крайници, която беше въведена в експлоатация през май тази година и разполага с мощност от 123 MWT.

Сами Чакъров

В бизнеса с фотоволтаични инсталации също се открояват големи играчи. Синът на Рамадан Аталай, колега на Джевдет Чакъров в парламента, е сред тях и има собствени инвестиции в този сектор. Освен това, фирми на Красимир Гергов и Валентин Златев работят по проекти за огромни фотоволтаични централи до Поморие. Цветелина Бориславова също има интереси в тази индустрия.

В последните години, депутатите са били принудени да променят законите, свързани с цените на електроенергията, няколко пъти. През края на 2021 година, при обсъждане на мораториум за увеличаване на цените на електроенергията, водата и парното от народния представител от партия „Възраждане“ Цончо Ганев беше забелязан, че 160 депутати имат бизнес с възобновяеми източници на енергия, включително фотоволтаични, вятърни и соларни паркове. Тази свързаност с бизнеса със сигурност влияе на цените за електроенергията за крайните потребители.

Също така, през последните години, няколко депутати, общински съветници и техни роднини са учредили фирми за производство на електроенергия от фотоволтаични системи, но размерите на техните инвестиции са скромни в сравнение с големите фотоволтаични паркове, които са в експлоатация.

Иво Прокопиев заема 12-то място в класацията на големите играчи в сектора на фотоволтаичните инсталации в България. Той управлява фирмата „Инвесто Партнерс“, която разполага със соларни инсталации с обща мощност от 33 мегавата (MWT) в град Разлог. Иво Прокопиев е един от водещите играчи в този бизнес и разполага с фирма за производство на фотоволтаични инсталации. Парковете му са част от съдружие с чужденци и се намират на територията на цялата страна.

Съгражданинът му от Разград, Никола Николов, който е известен като основна фигура в кръга „Агнешки главички“ на Иван Костов, също има интереси в бизнеса с фотоволтаични инсталации. Той е член на Българската фотоволтаична асоциация, където му колеги са и Гинка Върбакова, както и Меглена Русинова. Меглена Русинова е управител и съдружник в соларни фирми, които са свързани с Иво Прокопиев и други членове на кръга „Капитал“. Тя дори заема позицията на председател на управителния съвет на асоциацията, която защитава интересите на соларните бизнесмени. Заместник-председател на асоциацията е Владимир Аличков, който също е съдружник в много фирми за производство на електроенергия от слънцето, съвместно с Ивайло Главинков – синът на Христо Бисеров, който също стана мултимилионер благодарение на бизнеса със соларни инсталации, основан на информация и контакти от баща си.

В САЩ и Мароко ги строят в пустините

Проблемът със соларните панели в България се отлича от този в Западна Европа и други държави. В Западна Европа обикновено соларните панели се монтират на покриви и фасади на сгради, а субсидиите се предоставят на граждани и общини. Соларните инсталации в САЩ се разполагат в пустините или върху пътища, в Испания – на песъчливи терени в областта Андалусия, а в Мароко – в пустинята Сахара. Местата за инсталиране се избират така, че да не се нанася вреда на околната среда. В Индия също се развива секторът на соларните паркове, но тъй като страната е много по-голяма, местата за тях са много по-обширни.

В България обаче проблемът със соларните паркове се свързва със застрояването на плодородни земи и тучни пасища. Земеделците губят доходи, тъй като соларните инсталации заемат общински земи, които преди това се използваха за селскостопанска дейност. В последните години е действала схема, която обиколи законите и позволява строителството на фотоволтаични инсталации на нива, които според закона не са подходящи за това. Този проблем беше разкрит през 2022 година и породи изискването за нов закон относно агрофотоволтаичните инсталации, за да се предотвратят злоупотреби и корупционни схеми.

Този проблем се е пренебрегвал в продължение на много години поради големия интерес към бизнеса с фотоволтаични инсталации и практиките, при които земеделски нива се представяха като по-ниска категория, за да се позволи строителството на соларни паркове. Необходимостта от нов закон за агрофотоволтаици е останала недокосната след този инцидент.

Нямаме завод за рециклиране на панели

Слънчевите панели, известни още като фотоволтаични панели, имат сравнително дълъг животен цикъл, който обикновено е между 25 и 30 години. С течение на времето обаче, те намаляват в ефективност и наистина настъпва необходимост от изхвърляне и замяна. Свръх 2,5 милиарда такива панели са инсталирани по целия свят, и този брой продължава да нараства.

Един от основните предизвикателства, свързани с изхвърлянето на старите фотоволтаични панели, е, че те съдържат токсични материали и метали, като сребро, телур, олово и други. Особено опасно се счита съдържанието на олово в тези панели след като те излязат от употреба.

В редица развити държави, като например Франция, вече се работи по изграждането на заводи за рециклиране на старите фотоволтаични панели. Тази практика помага за намаляване на екологичните рискове и негативния ефект върху околната среда. Въпреки това, в много страни, включително и в България, все още няма разработени проекти за рециклиране на фотоволтаични панели. Това предизвиква загриженост относно това как ще се справим с големия обем от отпадъци, който ще се създаде след няколко десетилетия.

Подобни проблеми с рециклирането се появиха и в други сектори, като батериите, както е споменато в случая с братя Бобокови и делото „Боклукгейт“. Неефективното рециклиране на тези отпадъци може да доведе до сериозни екологични последици и затруднения при управлението на отпадъците.

4 месеца в парламента отлагат мораториум

Предложението за забрана на строеж върху ниви, ливади и пасища е представено от парламентарната група на партията „Възраждане“ през края на април месец, но все още не е разгледано от депутатите. Според предложението, в рамките на три месеца министърът на земеделието трябва да изготви закон, който да регламентира промяната на статута на земеделските площи, на които ще се строят фотоволтаични инсталации.

В мотивите, придружаващи предложението, се посочва, че в страната все повече инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове върху общинска и държавна земя се одобряват. Преписките по този въпрос включват над 40 хиляди декара земя, която се използва за селскостопанска продукция. Също така, се отбелязва, че малки общини сключват договори за наем на своите земи без срок и без да спазват законовите процедури.

Предложението има за цел да регулира и ограничи строителството на фотоволтаични инсталации върху земи, които са важни за селското стопанство и производството на храна, като същевременно защитава интересите на земеделците и малките общини.

Източник: https://filternews.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *