Дългите опашки на границата, продължаващи часове, създават климатично бреме за България и Румъния. Може ли влизането в Шенген да помогне?
Замърсяването нараства, докато камионите чакат километри по двете страни на границата между Румъния и България.
Хората в Гюргево, град на границата в южна Румъния, от години усещат, че въздухът, който дишат, вече не е толкова чист, колкото преди. Ситуацията се влошава в близост до пункта за граничен контрол с България, където стотици камиони чакат часове, за да бъдат проверени и пуснати.
Румъния и България са членове на Европейския съюз от 2007 г. Но тяхната кампания за присъединяване към Шенгенската зона – област, където хора и стоки могат да пътуват свободно между членовете, без да преминават през погранични контроли – все още продължава.
Присъединяването към Шенген би намалило времето за изчакване на границата, задържането и емисиите от работещите мотори.
За туристите, които отиват на ваканция, дългите опашки са неудобство. Но за шофьорите на тежкотоварни превозни средства, които ежедневно преминават през граници на ЕС, икономическото и здравословното въздействие е огромно.
Бавният трафик прави въздуха на българо-румънската граница непоносим
„Седемкилометровият обход от Гюргево в Румъния до границата с България е препълнен през деня и нощта със стотици камиони,“ казва Богдан Прицепуту, роден и израснал в Гюргево, на Euronews Green.
„Не само въздухът е най-замърсен в този район, но и по полето наблизо се изхвърля боклук, докато шофьорите чакат настрани от пътя часове, без удобства и санитарни условия, за да преминат границата в България.“
До скоро бащата на Богдан работеше като митничар на румънската страна на границата. „Зная, че няколко пъти на ден въздухът ставаше невъзможен заради бавното движение на трафика,“ казва той.
На българската страна на границата не е много по-добре. Години наред град Русе се опитва да овладее проблема с замърсяването на въздуха, но без успех. Хората излизат на улиците, за да протестират срещу проблема, който дори е станал предмет на дебат в Европейския парламент.
Река Дунав служи като граница между Румъния и България. Богдан обяснява, че когато се качва на лодката си и плава по реката, понякога вижда облаци от смог, които се движат над реката. „Не зная дали идват от трафика, но увеличаващият се брой на камионите, които чакат близо до границата, определено не помага.“
На шофьорите на камиони също не им е лесно.
„Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа, за да премина границата от България в Румъния,“ казва румънски камионджия на Euronews Green. „Разбира се, беше невъзможно, разбира се, имаше замърсяване. Управлявам хладилник и моторът трябва да работи почти цялото време, в противен случай товарът ще се увреди.“
Какви са здравословните рискове от замърсяването на въздуха в България и Румъния
Според Eurostat, югоизточна Европа има някои от най-замърсените градове в ЕС. България и Румъния имат първото и третото най-високи стойности на фини частици – наричани още PM2.5 – в целия Европейски съюз.
Това е само на път да се влоши през зимата: изследвания показват, че нивата на по-големите PM10 се повишават при намаляващи температури в България, подпомагани от транспорта, индустрията и отоплението в домакинствата.
Замърсители като частиците, разпръснати във въздуха, са особено тревожни, тъй като намаляват продължителността на живота на хората и влошават много хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови заболявания, според Европейската агенция по околна среда.
Излишните емисии от трафика излагат граничните общности на риск от проблеми със здравето, свързани с замърсяването.
„Замърсяването на въздуха е една от водещите причини за белодробен рак,“ казва онкологът Роксана Макарие на Euronews Green. „То също увеличава риска от рак на гърдите, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи.“
Роксана практикува медицина в Букурещ, столицата на Румъния, но често пътува до граничния град Гюргево, където живеят роднини.
„Трафикът е нараснал значително през последните години. Всеки ден има стотици камиони, чакащи около града, някои с работещи двигатели, за да преминат в България. Това не може да е добре за качеството на въздуха в района,“ казва тя.
PM2.5 също така може да има дългосрочни въздействия върху белите дробове и развитието на децата. Това може да доведе до респираторни и сърдечно-съдови заболявания, включително астма, засягаща девет процента от младите хора в Европа.
Екологичните фактори за поддържането на Румъния и България извън Шенгенската зона се натрупват.
Защо България и Румъния все още не са в Шенген ?
И двете – България и Румъния, изпълниха необходимите критерии за присъединяване към зоната без паспорти преди повече от десет години.
Те получиха подкрепа от Европейската комисия и Европейския парламент. Но окончателната зелена светлина трябва да дойде от Съвета на Европейския съюз.
Те се нуждаят от одобрение от всички 27 държави-членки на ЕС, но все още срещат опозиция от страна на Австрия и Нидерландия.
Съпротивата на Австрия идва от по-широко недоволство относно Шенген и потока на мигрантите, които влизат в ЕС. Нидерландия е дала сигнал, че може да одобри кандидатурата на България, ако се изпълнят редица условия по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията.
Ново гласуване е предвидено за следващия месец.
Какво е влиянието върху околната среда от забавянето на трафика ?
В изявление, призоваващо за присъединяването на България и Румъния към Шенген до края на 2023 г., Европейският парламент подчертава тежестта върху околната среда и здравето, причинена от отлагането на решението.
Членовете на ЕП казват, че опашките на границите на двете държави могат да продължат от няколко часа до дори дни. Според скорошен анализ на счетоводната организация KPMG, това се генерира в 46 000 тона емисии на CO2 годишно.
Допълнителното замърсяване предизвиква „непоправими щети“ на околната среда и ще има здравни последствия за шофьорите, митническите служители и хората, живеещи близо до пограничните пунктове, продължава изявлението.
Европейският парламент счита, че ограничаването на граничните преходи и препятстването на свободното движение на стоки между държавите-членки на ЕС не съответства на целта на блока за климатична неутралност, която има за цел нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
Вече години от отлаганията са довели до половин милион тонове излишни емисии на CO2, според KPMG. Това е еквивалентът на над 600 GWh електроенергия, произведена от климатично-пагубните въглеродни източници, или достатъчно, за да захрани 60 000 домакинства за една година.
