През 2023 г. глобалните инвестиции в слънчева енергия надминаха инвестициите в петрол за първи път. В историята на енергийния преход никога не е било толкова вълнуващо да се инвестира капитал във фотоволтаичните системи – слънцето процъфтява, докато цената за генериране на слънчева електроенергия пада. Сценарият за развитие на соларни проекти се променя.
Много нови герои се присъединиха към сцена, която преди беше доминирана от правителствени субсидии и премии за зелена енергия. Вече не просто ‘поддържащи актьори’, частните инвеститори – вариращи от финансови институции до корпорации – заемат все по-централни роли. Срещу фона на енергийната криза от 2022 г. пазарите на електроенергия демонстрираха изключителна устойчивост, проправяйки пътя за зелените проекти да изследват маршрути за възнаграждение на търговска основа. Как се промени пейзажът и какво трябва да направи секторът, за да поддържа потока от инвестиции?
Схемите за подкрепа от следващо поколение
Въпреки че правителствата вече не ръководят единствено инвестициите в слънчева енергия, тяхната роля остава решаваща за постигане на нашите цели за развитие. В много страни от ЕС обаче аукционите за слънчева енергия не отговориха на очакванията, което доведе до неефективно използване на наличните публични бюджети и причини забавяне на внедряването. Освен това таваните на офертите, предложени от регулаторите на търга, често не отразяват точно нивото на разходите за слънчева електроенергия (LCOE), особено като се имат предвид предизвикателствата, породени от инфлацията и високия глобален лихвен процент, пред които са изправени разработчиците.
Някои страни от ЕС, като Франция или Португалия, активно се справят с тази инфлационна среда, като индексират своите схеми за подкрепа спрямо промените в цените по време както на строителната фаза на проекта, така и на неговата експлоатация. Тази корекция ще увеличи устойчивостта на бизнеса към бъдещи промени в макроикономическата среда и вероятно ще послужи като добър модел, който други страни да последват.
Новоприетото европейско законодателство, Актът за нулевата индустрия и Преработеният акт за дизайна на пазара на електроенергия, ще установи нови правила за търгове за възобновяема енергия и механизми за публично ценообразуване. Сред тези изисквания е включването на неценови критерии в процесите на търг на страните от ЕС. Ясното и последователно прилагане на тези критерии в целия ЕС е от решаващо значение за предотвратяване на недопускане на търгове, правилно подготвяне на индустрията и подкрепа на ускоряването на декарбонизацията. Техническите подробности на тези правила ще бъдат очертани в Прилагащ акт, изготвен от Европейската комисия и планиран за началото на 2025 г.
По новия дизайн на европейския пазар на електроенергия, така наречените „договори за разлика“ (CfD) – основното публично ценово подпомагане за възобновяеми енергийни източници – трябва да бъдат ненарушаващи и реагиращи на пазарните сигнали. Докато се изпълнява тази нова цел, способността им да предоставят сигурност на инвеститорите и дългосрочно хеджиране трябва да остане непокътната, особено в контекста на нарастващия брой часове, когато цените на електроенергията са под нулата. Голяма част от решението се крие в бързото интегриране на активите за гъвкавост в бизнес случая на слънчевата енергия, оптимизиране на диспечирането на евтино, чисто електричество.
Възходът на ППА
Корпоративните споразумения за покупка на енергия (PPAs) са друга ключова инвестиционна възможност, осигуряваща сигурност за разработчиците на слънчева енергия и дългосрочна представа на цените на електроенергията за купувачите на корпоративна енергия. Пазарът на корпоративни PPAs наистина процъфтява, като повече от 10,4 GW вятърна и слънчева мощност бяха подписани през 2023 г., което доведе до общо 36,2 GW в Европа. Платформата RE-Source отбелязва, че PPAs се разпространяват в икономиката, започвайки в ИТ и сега обхващат по-широка клиентска база, включително автомобилната и модната индустрия. Като допълнителен тласък, новият европейски дизайн на пазара на електроенергия идентифицира PPAs като основен инструмент за индустрията за управление на бъдещата нестабилност на електроенергийните пазари. Все пак остават бариери за преодоляване, за да се ускори приемането на корпоративни PPAs като маршрут до пазара за нови вятърни и фотоволтаични електроцентрали.
Постигането на доказателство за банковото кредитиране за подписване на 10 до 15-годишен корпоративен PPA може да бъде предизвикателство за купувачите на енергия. За да смекчат това, страни като Франция, Норвегия и Испания са въвели държавни гаранционни схеми за PPAs. Увеличеното приемане на тези схеми ще помогне за определяне на най-добрите практики за други правителства и ще определи дали този инструмент може да отвори пътя за PPAs до по-широк кръг корпоративни енергийни купувачи на достъпна цена.
Нещо повече, Асоциацията на издаващите органи (AIB) ще играе роля при определянето на хармонизирана европейска регулаторна рамка за сертификатите за произход (Go). Go са крайъгълният камък на PPAs: без доказателство, че енергията е генерирана с помощта на възобновяема енергия, един възобновяем PPA не се счита за възобновяем. Подкрепяйки преминаването на индустрията към корпоративни PPAs изисква гладка и ефективна сертификационна процедура.
Зелената икономика
Моделът на бизнеса за соларна енергия е почти обратното на този на производството на фосилна енергия, което прави слънчевата енергия чувствителна към промените в лихвените проценти, за разлика от нейните контрагенти на фосилната енергия.
Слънчевата енергия, подобно на много други чисти технологии, изисква значителна първоначална инвестиция, преди да започне да печели поради изключително ниските си оперативни разходи. За разлика от това, фосилните горива обикновено показват балансирано разпределение между капиталови и оперативни разходи поради зависимостта им от променливите цени на горивата през целия живот на актива. Ограничителните парични политики не успяват да се адаптират към новите модели на енергийния бизнес и дават несправедливо предимство на остарелите технологии, което не отразява точно бъдещето на фосилната енергия.
По време на неотдавнашната енергийна криза прякото влияние на нашата икономика върху цените на фосилните горива беше трудно за пренебрегване. Терминът „fossilflation“ уместно капсулира тази тенденция, тъй като почти перфектната корелация между световните индекси на цените и цените на фосилните горива беше наблюдавана. Подобряването на основната мисия на Европейската централна банка (ЕЦБ) за стабилизиране на глобалните цени може да бъде значително улеснено чрез значително разширяване на алтернативните, рентабилни източници на електроенергия. Окуражаващо, слънчевата енергия се откроява с едно от най-конкурентните нива на LCOE и предлага техническото предимство на бързата реализация.
В този контекст една идея набира скорост: прилагането на зелен лихвен процент от Европейската централна банка (ЕЦБ). Този подход вече е приложен в Япония и Китай и вече има много поддръжници в европейските политически пейзажи.
В новата си рамка за операции на паричната политика ЕЦБ декларира, че ще вземе предвид съображенията за климата, когато прилага бъдещите си „структурни по-дългосрочни кредитни операции“. Подобно на предишната си широкомащабна Програма за целеви дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO), ЕЦБ може да отпуска заеми на банки при изгодни условия, при условие че банките насочват достатъчно кредитиране към инвестиции във възобновяема енергия. Ако успее, ЕЦБ може просто да интегрира този критерий в своето обичайно функциониране, създавайки двойна лихвена структура, при която зелените инвестиции биха получили по-ниски лихвени проценти, а другите инвестиции все още разчитат на традиционните механизми за рефинансиране. Този подход може ефективно да ускори прехода към по-чиста енергийна смес, подкрепяйки мандата на Централната банка за ценова стабилност, като същевременно смекчава въздействието на волатилността на цените на внасяната енергията от изкопаеми горива върху икономиката на ЕС.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕИБ) също ще играе роля в подобряване на условията за финансиране на слънчевата енергия. Инструментите за гарантиране и контрагарантиране могат да използват финансовата стабилност на ЕИБ, за да отключат достъп до евтино финансиране за зелени проекти с по-нисък кредитен рейтинг. Освен това ЕИБ може да възпроизведе успеха на Плана за възстановяване и устойчивост (RRF) в премахването на бариерите за финансиране за инвестиции в прехода към зелена енергия.
Като поставяме слънчевата енергия в челните редици
Чрез разнообразяване на източниците и пътищата на финансиране, слънчевата енергия постепенно се налага като най-убедителния бизнес сред всички енергийни варианти. Въпреки че признаваме предизвикателствата, които предстоят, индустриалните и политическите участници могат да разпознаят практическите решения, които са на разположение за оформяне на инвестиционна среда, благоприятна за задвижване на енергийния преход. Ключовата следващата стъпка е да поставим тези решения в действие.
Изображение : Ryan Searle, Unsplash
